Много е лесно в ерата на Facebook и масовите мобилни устройства да бъдеш пророк на Апокалипсиса. Всеки, който има ЕГН, започващо с 8 или по-малка цифра, може спокойно да се яхне на кръстоносния поход срещу съвременния свят, съвременните технологии, съвременните хора. Трудно е да бъдеш обективен, когато субективната гледна точка на най-щастливите години в живота – детството, замъглява подобно на артистичен филтър трезвата преценка за по-зрелия живот.

Това, което не бива да забравяме, е че историята наистна повтаря себе си, и нещата, които ни вълнуват и ни карат да вдигаме революции, отдавна са се превърнали в най-клиширания блокбастър на киносалона, наречен човешка цивилизация. Да се излива безсмислен хейт може да разтоварващо, но не е особено градивно – да, може би преди 20 години децата са играели повече навън, може би са общували повече вербално, но пък преди 200 години са поработвали повече на плантациите, а преди 200 000 – са ловували с голи ръце и са драли плячката си с каменни ножове. Едва ли някой милее по тези времена, дори да има бегла представа за тях.

Facebook Addict

Разбира се, противопоставянето на старото и новото не е отвчера и не зависи само от щастливите детски спомени – то е залегнало дълбоко в психологията на хората и трудно можем да ги съдим строго за това. Лесно е да се каже, че Facebook е убил истинските приятелства, наложил е нов и непременно негативен морал в отношенията между хората, променил е ценностната им система към по-лошо. Лесно е да обвиним технологиите за това, че не се срещаме повече и не си говорим на живо повече. Да погледнем какво се случва на малко по-конкретно ниво, защото общите приказки са традиционно запазени за политиците и философите.

Телефонните разговори

В последните да кажем 10 години много фалшиви пророци предричаха смъртта на телефонния разговор. Има много изследвания по въпроса – както от мобилни оператори, така и от независими институции като Масачузетски технологичен институт и Института по мобилни технологии. За да не ви занимавам с графики, колони и таблици, ето сумарните статистики за употребата на смартфони през 2012 като минути на ден, спрямо дейността.

1. Сърфиране в Интернет – 25 минути
2. Facebook – 18 минути
3. Игри – 16 минути
4. Гласови обаждания – 12 минути
5. SMS – 10 минути
6. Гледане на телевизия – 9 минути
7. Четене на книги – 9 минути
8. Снимки – 3 минути

Phone Addict

От тези резултати не можем еднозначно да кажем, че хората си говорят по-малко. Даже точно обратното – ако трябва да сравнявам телефонните разговори, които провеждах преди 10 години, със сигурност в повечето случаи на ден са се събирали не повече от 10 минути. Със същия успех можем да кажем, че фотографията умира или каквото си пожелаете от подобни статистики. Важно ли е да си говорим по телефона? Дали вербалната комуникация ни прави по-социални, по-екстровертни и ни помага да се приспособяваме по-добре? Това, разбира се, зависи от обществото. Когато предпочитаната комуникация е писмената, не може да се твърди, че умения във вербалната ще дадат на някого предимство. Всъщност, не искам да защитавам сляпо технологиите и ситуациите, в които хората седят на една маса и си чатят през мобилни устройства без да се поглеждат. Но отново – тези хора най-вероятно щяха да четат вестник и да си мълчат преди 20-30 или 40 години. Проблемът не е в технологиите.

Срещите лице в лице

Голяма критика на съвременните социални мрежи е, че реално правят хората асоциални – тоест двама души предпочитат да стоят вкъщи и да пишат през Facebook или Skype, вместо да се срещнат на кафе или друга социална напитка. Да си призная, не мога да представя никакви статистики освен собствения си опит в това отношение. И тъй като ЕНГ-то ми е в ниските стойности на 8, вероятно не съм представителна извадка. Съществува, разбира се, тенденция хората да пренасят много от дейностите си във Facebook, но не съм сигурен, че някой би предпочел да гледа снимки на Крушунските водопади, вместо да иде там, ако има възможност и желание. Аз не бих.

Колкото до събиранията – хората имат нужда от живата комуникация, колкото и да се опитват да ни убедят, че се превръщаме в безмозъчни и емоционално осакатени зомбита. Не съм забелязал улиците да са пусти, театрите и кината – празни, баровете и нощните заведения – обезлюдени. Facebook е единствено инструмент за споделяне на преживявания, ако такива липсват, той е безполезен. И още нещо – местата, които осигуряват срещи лице в лице, поне в града, в който аз живея, са еднакво населени през последните години. Нито едно от тях не е фалирало заради липса на клиенти, говорим за места, където се събират предимно млади хора. Така че, може би не трябва да истерясваме толкова от Facebook заплахата и виртуалния живот в нета.

Грамотността и ценностите на младите

Тук рискувам да вляза в зона, в която ще бъда линчуван от разгневени учители/родители/политици/тийнейджъри и всъщност можете да сложите до наклонените черти почти всяка обществена група. Защото специално за България въпросите с образованието, културата, възпитанието на младите, са толкова болезнени, че предизвикват временни умопомрачения в някои хора.

Да, може би съвременните тийнейджъри четат по-малко книги и пишат по-неграмотно, но трябва ли технологиите да са виновни за това? Един Kindle не е ли нова и разпространена технолгогия? Защото имам познати, които благодарение на този електронен четец, успяха да възродят обратно любовта си към книгите и да започнат да четат по 10, 20, 30 книги годишно. А какво ограмотява по-добре от четенето на книги?

Kindle

Дали един тийн ще виси пред компютъра, цъкайки Halo или CS, или ще се шляе навън с тръбата за фунийки, това се отразява почти еднакво на степента му на образованост. Ценностите се изгражда рано, дори твърде рано, за да бъдат чак толкова зависими от технологиите. Ако се замислите, повечето анти-Facebook активисти изтъкват как харесваният в социалната мрежа имат твърде висока стойност в ценностната стълбица. Кой не иска да бъде харесван? Силата на готиния и харесвания социално индивид датира от времената, когато Уг убива повече саблезъби тигри и има по-космата гръд от Бок, да речем. Схващате картинката. Технологиите могат да увеличат като лупа отделни сегменти от сложната амалгама на човешкото, но едва ли могат тотално да ни променят. Все пак еволюцията е градила тези модели на оцеляване с милиони години, едва ли 10 години Facebook могат лесно да променят това.

Вместо заключение

За да не се превръщам в месията на технологичния Едем, ще споделя няколко неща, които наистина са проблем. Първоначалната идея на технологиите е да направят живота на хората по-лесен, по-приятен и по-щастлив в идеалния случай. По една или друга причина, често една или повече от тези цели остават неизпълнени. И тук проблемът отново е вътрешен. За да бъде едно човешко същество удовлетворено и щастливо, то на първо място трябва да си отговори на въпроса какво точно би го направило удовлетворено и щастливо. Не успее ли, нито една технология няма да се окаже път към щастието и благополучието. Обратното важи с пълна сила, когато един човек е напълно наясно какво иска да прави с живота си и кои са нещата, които го правят щастлив, дори без смартфон, таблет, Интернет, Facebook, очила за виртуална реалност или последната гейм конзола, той ще бъде щастлив. Лесно е да развяваме пръст и да сеем технологична омраза, разбира се, че е лесно. Иначе ще трябва да останем сами със себе си и евентуално да разберем защо сме нещастни.

Мариян Славов